8.06.2016 г., 23:02 ч.  

Умираш в мен 

  Поезия
1059 8 15

Умираш в мене, мой живот, без глас...!
Със моите очи в какво се взираш още?
Със моите ръце какво докосваш пак?
Над сянката ми въгленът ти пише
със огъня на тленната си страст.


Пренасям те от детството непомнено,
а ти си слух - напрегнат вътре в мен.
Годините възкръснали в съня ми.
Викът на изгрева, разбудил ме за теб.


Умираш в мене, мой живот, без глас...!
А аз съм инвалидната количка
на детските ти радости и смях.
На младостта ти кратка и отминала.
На Истина, постигната след грях.


...И търся път във теб да се прелея
през пламъка на гаснещата свещ...

 

Зад нас остава всичко преживяно
със втренчен и самотен силует.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Внушенията са изключително силни! Поздравления!
  • !!!!!!!!!!!!!!
  • Много силно, образно загърбено минало , за истината чрез греха.харесах много .
  • Впечатляващ образ на отминалото в нас...но и взирането в живота е страст,която ни движи!Привет!
  • Много силен монолог!! Задава вечния за всекиго хамлетовски въпрос!
  • Великолепно...! Потресена съм от поетичния ти талант...! Искрени адмирации!!!
  • "Зад нас остава всичко преживяно
    със втренчен и самотен силует."
    Образът на преживяното... впечатляващ...
  • "...И търся път във теб да се прелея
    през пламъка на гаснещата свещ..."
    Винаги трябва да намираме път...
    колкото и да ни боли.И пламъка
    на надеждата ни води към
    нови сини хоризонти...
    И живеем в мъдростта на времето
    за да оставим след себе си следа...
    Поздравления за хубавия стих , Младене!Докосваш!
  • .И търся път във теб да се прелея
    през пламъка на гаснещата свещ...

    Зад нас остава всичко преживяно
    със втренчен и самотен силует.

    Много добро стихотворение!
    Приятна вечер!
  • Прелива от тъжната равносметка за "умиращия живот" вътре в лирическия до позитивното желание за преливането и продължаването напред- "И търся път във теб да се прелея", "през пламъка на гаснещата свещ", и накрая идва финалът "зад нас остава всичко преживяно, със втренчен и самотен силует", като своеобразен ретроспективен поглед назад, но и с надежда напред.
    Поздравления, Младене, за силата на поезията ти!
  • Пишеш невероятно, Мисана! Но ти си знаеш колко те ценя като поет. Сърдечен поздрав!
  • Тъжен стих, но ми харесва! Поздравления!
  • "...И търся път във теб да се прелея
    през пламъка на гаснещата свещ... "

    Тъжно е, но някак много дълбоко ме докосна!
    Поздравявам те за поредната силна творба!
  • Тъжен мотив, но добре разработен и защитен.
    Предпочитам по-светлите ти творби, Мисана.
  • Животът наистина е кратък, защо да го представяме безжизнен, умиращ - като призрачно видение...!!!
    "Пренасям те от детството непомнено,
    а ти си слух - напрегнат вътре в мен.
    Годините възкръснали в съня ми.
    Викът на изгрева, разбудил ме за теб."
Предложения
: ??:??