22.08.2006 г., 8:24 ч.
Уморена чувственост
577
0
0
Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години.
В кръвта ми вече е твоята отрова.
Отново твоя бях-прости ми,
тъй искрена в своятя умора.
Уморих се да изпитвам чувства!
Не търси ,ни омраза, ни любов.
След теб душата ми покварено пуста
едва разгръща се за нов живот.
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години.
В кръвта ми вече е твоята отрова.
Отново твоя бях-прости ми,
тъй искрена в своятя умора.
Уморих се да изпитвам чувства!
Не търси ,ни омраза, ни любов.
След теб душата ми покварено пуста
едва разгръща се за нов живот.
© Пепп Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
