22.08.2006 г., 8:24

Уморена чувственост

744 0 0
Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.


Целунах те и сякаш целувах те години.
В кръвта ми вече е твоята отрова.
Отново твоя бях-прости ми,
тъй искрена в своятя умора.


Уморих се да изпитвам чувства!
Не търси ,ни омраза, ни любов.
След теб душата ми покварено пуста
едва разгръща се за нов живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...