Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години.
В кръвта ми вече е твоята отрова.
Отново твоя бях-прости ми,
тъй искрена в своятя умора.
Уморих се да изпитвам чувства!
Не търси ,ни омраза, ни любов.
След теб душата ми покварено пуста
едва разгръща се за нов живот.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up