Уморена съм!
Уморена съм!
Мръсна от много падания,
аз се влача из тази пустиня.
Ами ако не стана другия път?
Пясъкът просто ще ме затрупа.
В раницата ми има самотни дни,
празно дрънчащи.
Защо не я хвърля?
Излишен товар!
Вятърът завя стъпките на другарите,
накъде ли са тръгнали?
Остават ми само следите на Спомена.
По тях ли да се върна?
Не говоря, не виждам,
с дрипи вървя,
с една мисъл само
за жива вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Всички права запазени
