Уморена съм!
Мръсна от много падания,
аз се влача из тази пустиня.
Ами ако не стана другия път?
Пясъкът просто ще ме затрупа.
В раницата ми има самотни дни,
празно дрънчащи.
Защо не я хвърля?
Излишен товар!
Вятърът завя стъпките на другарите,
накъде ли са тръгнали?
Остават ми само следите на Спомена.
По тях ли да се върна?
Не говоря, не виждам,
с дрипи вървя,
с една мисъл само
за жива вода.
© Калина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
