Уморена вълна
Уморена, вълната полегна на пясъка.
Бързо притихна във лятната нощ.
Син спомен изплува, изпълни душата и.
Превърна се скоро във приказен сън.
Бисерна мида държеше в ръката си,
от морския свят, нейна родна сестра.
Беше оставена даже от вятъра,
в този копнян, блажен свой покой.
Вълната лежеше кротко на пясъка,
далече от свойто бурно море.
Старият фар и разказваше приказка
за живота примамлив на другия бряг.
Уморена вълната лежеше на пякъка,
огряна във розово от луната среднощна.
След плясък на гларуси някъде в тъмното,
вълната отново морето прегърна.
На другия ден, огряна от слънцето,
на топлия пясък, изписа сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Маринова Всички права запазени