Jun 27, 2020, 7:48 AM  

Уморена вълна

  Poetry » Other
1.8K 0 0

Уморена, вълната полегна на пясъка.

Бързо притихна във лятната нощ.

Син спомен изплува, изпълни душата и.

Превърна се скоро във приказен сън.

 

Бисерна мида държеше в ръката си,

от морския свят, нейна родна сестра.

Беше оставена даже от вятъра,

в този копнян, блажен свой покой.

 

Вълната лежеше кротко на пясъка,

далече от свойто бурно море.

Старият фар и разказваше приказка

за живота примамлив на другия бряг.

 

Уморена вълната лежеше на пякъка,

огряна във розово от луната среднощна.

След плясък на гларуси някъде в тъмното,

вълната отново морето прегърна.

 

На другия ден, огряна от слънцето,

на топлия пясък, изписа сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...