Уморих се да те нося
Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си,
а ние все в същата реалност да живеем!
Заедно да гоним мига си,
а отделно един за друг да копнеем.
Уморих се от тази любов разпиляна
и от всичките болки по нея!
Толкова истинска тя остана,
че и до днес в мен я живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
