Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си,
а ние все в същата реалност да живеем!
Заедно да гоним мига си,
а отделно един за друг да копнеем.
Уморих се от тази любов разпиляна
и от всичките болки по нея!
Толкова истинска тя остана,
че и до днес в мен я живея!
© Галина Кръстева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
