22.02.2018 г., 11:54

Унес

1.9K 5 14

Душата, пленница на любовта

със звезден прах обсипана е тя.

За лунни танци в красивите нощи

Влюбени устните шепнат за  още.

В унес любовен Вселената цяла

с криле запърха като птица бяла

и с нотки любовни, аромат и свежест

милва  крехкото  пролетно цвете.  

Просторът кротко  гали със нежност

всички дървета, притихнали  в нега.

Ветрецът докосва крехки треви

искрят от росата красиви мечти.

Душата, пленена от таз` красота,

полита  в небето с вълшебни крила.

 

╰✿Sunny EL✿╮

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sunny Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🌻 Благодаря ти, Бени! Поздрав и прегръдка!
  • Красота!... Поздравявам те, Съни!
  • 🌻 Румка, приветствам те
    с добре дошла в моята къщичкаи ти благодаря най-сърдечно
    за топлия, окрилящ ме коментар! Радвам се, че съм допринесла
    по някакъв начин за хубаво начало на новата седмица! Така да
    ти бъде винаги – с топлинка и уют да е изпълнена чувствителната
    ти и лирична душевност!
    🌻 Еси, благодаря ти, че намина при мен!
    Прегръдки за вас, момичета, с пожелания за здраве и обич!!!
    🌻 Благодаря на всички, поставили в "Любими"!
  • Чудесно!
  • При теб се почувствах толкова добре, Sunny, сякаш и на мен ми поникнаха криле с които мога да полетя и да се насладя на цялата тази приказна идилия, която си описала с най-милите и топли думички! Благодаря ти за усещането и за този чудесен старт на новата седмица, който твоето стихотворение ми даде!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....