Feb 22, 2018, 11:54 AM

Унес

  Poetry » Love
1.9K 5 14

Душата, пленница на любовта

със звезден прах обсипана е тя.

За лунни танци в красивите нощи

Влюбени устните шепнат за  още.

В унес любовен Вселената цяла

с криле запърха като птица бяла

и с нотки любовни, аромат и свежест

милва  крехкото  пролетно цвете.  

Просторът кротко  гали със нежност

всички дървета, притихнали  в нега.

Ветрецът докосва крехки треви

искрят от росата красиви мечти.

Душата, пленена от таз` красота,

полита  в небето с вълшебни крила.

 

╰✿Sunny EL✿╮

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sunny All rights reserved.

Comments

Comments

  • 🌻 Благодаря ти, Бени! Поздрав и прегръдка!
  • Красота!... Поздравявам те, Съни!
  • 🌻 Румка, приветствам те
    с добре дошла в моята къщичкаи ти благодаря най-сърдечно
    за топлия, окрилящ ме коментар! Радвам се, че съм допринесла
    по някакъв начин за хубаво начало на новата седмица! Така да
    ти бъде винаги – с топлинка и уют да е изпълнена чувствителната
    ти и лирична душевност!
    🌻 Еси, благодаря ти, че намина при мен!
    Прегръдки за вас, момичета, с пожелания за здраве и обич!!!
    🌻 Благодаря на всички, поставили в "Любими"!
  • Чудесно!
  • При теб се почувствах толкова добре, Sunny, сякаш и на мен ми поникнаха криле с които мога да полетя и да се насладя на цялата тази приказна идилия, която си описала с най-милите и топли думички! Благодаря ти за усещането и за този чудесен старт на новата седмица, който твоето стихотворение ми даде!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...