3.08.2017 г., 10:53

Уникален

882 4 9

Уникален

Хлопат ти дъските, друже,

вдигаш адски много шум!

И някой пак ще те излъже,

че изобщо нямаш ум.

Нали тогава нямаше да хлопаш,

на кухо щеше да звучи.?

На никоя врата недей да тропаш,

за тебе всяка ще мълчи.

Хлопат ти дъските, друже,

но ти недей се притеснява.

И не бива да си тъжен,

че никой с теб не се сравнява.

С мен и ти не се сравнявай, друже,

всички се сравняват с мен.

И ако някому не искаш да си длъжен,

уникален трябва да си в този ден.

И ти си уникален, друже,

а те лъжат, че си луд.

Всичките ще ги попържа,

в клиниката ще настане смут.

Своеобразен свой талант си имаш,

ти си себе си и никой друг.

На всички даваш и не взимаш,

ти си непорочен кръг.

Хлопат ти дъските, друже,

защото имаш много ум.

И ако някой иска да те върже,

чака го от мен куршум.

 

02.08.2017 г.     Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много си прав, Гавраил! Или могат, но не искат или нямат изгода. А как само личната изгода движи света...като законите...например...
  • Уникалността е способността да дадеш на хората това което другите не могат.А лудостта е социална категория.Като законите.Но колко много от тях непрекъснато се променя.А непознатото винаги стряска.
  • Благодаря ти, Албенче! Наистина е така. Едно от моите образования е психология и затова реших да пиша за тези хора, по-различни от нас. Да им дам своята подкрепа и да не се чувстват изолирани и отритнати от обществото. А те са уникални, защото имат много повече интелект от нас и техният свят е много по-различен от нашия. Пожелавам ти много слънчев и усмихнат ден!
  • Една моя приятелка. - психолог по професия, ми казваше, че нормални са само посредствените. Ако си надарен, няма как да не си малко луд (акцентуиран) За съжаление обратното не е вярно. - не всеки луд е надарен. Поздрави за стиха, Велин!
  • Благодаря ти, Васе! Поздрави и на теб!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...