26.03.2015 г., 21:22

Упрек

1.1K 0 1

Упрек

 

О, пак ли, онзи поглед?

От него ме побиват тръпки.

Ти чакаш да ме видиш,

намирам се в чужди прегръдки.

Защо така постъпвам ли?

Избягвам сълзи и милувки.

 

Отново ревност ли?

Какво си причиняваш?

Главата ти обърках,

това ти обяснявах.

Ти тръпнеш всеки миг,

когато мина покрай теб,

и чакаш да те видя,

да изпиташ силна тръпка,

аз оставам лед.

 

... онези чувства ли?

Къде се скриха?

Наясно беше ти,

а раната сега тупти открита.

И мъчиш

да се скриеш в себе си,

от теб самата,

обичаш да се правиш

на идеалната непозната.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Last chance for last dance !!!!!! Много искрено

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...