Уравнение без неизвестни
Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие –
ридали са в основата жени...
с привкус на грях преди зачатие
(а смисълът на всеки студ си ти...)
Но в онзи миг, когато ме погледна
не спря планетата да се върти,
не станах малка или непотребна,
не паднаха безпомощни звезди.
Изви се вятър в зов на самодива,
потрепна в спазъм нощния екран
Усетих как сърцето ти се свива,
под мен с копита рие конят вран.
Не съм способна вече да прощавам,
а атът ми припомни твоя нрав.
Не топля длани, станах по-корава,
юздите са опънати от гняв.
Така опънати, че ставам струна,
изваяна върху това седло...
Любов ли е, изобщо не е трудна...
... сгреших, не съм от твоето ребро!
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
