Уроци
Спечелих...
Загубих...
Усмихвах се...
Плаках...
В стремежи се целих...
Почти ослепях.
Неволята даже безмислено чаках...
На срички разпръсквах се...
Но пак се смях.
Събирах надежди от изгреви нови
и... тупвах самотна сред лунния прах.
Оплитах се в мрежи на грешни любови...
Болеше последната, но оцелях.
И свойте коси побелели от рано
прикривах със тубички тъмна боя...
Синът ми ме сгряваше с топлото „мамо”
и знаех, че няма да бъда сама.
Изхлузих отдавна едно „Да” от пръста,
и с укор ме гледаха триста очи...
Наместо да си носи всеки сам кръста
един не избра просто да... замълчи.
Преглъщах обиди, лъжи, обвинения,
пресъхналите си клепачи дерях...
и купища болни и грозни съмения
виновно-невинна търпях ли търпях.
Бях може би повече пъти добра,
но много боли ме, че също бях лоша.
Пред своите грешки аз свеждам глава
и може би някой ден ще си дам прошка...
Печелих
и губих...
Усмихвах се,
плаках...
Забърсвам от миналото си прахта.
Навярно тепърва не е дошъл влакът...
Не го чакам всъщност!
Аз просто вървя.
И падам, и ставам, и още греша...
но знам, че каквото и да ми се случи,
и всеки мой белег по тази душа
(от добро или лошо)
е за да ме учи!
Павлина СОКОЛОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
