27.07.2013 г., 14:12

Урок по летене

1.6K 1 9

Урок по летене

 

Най-напред помисли за какво ти е.

То - летенето, не е за всички.

И със сигурност не е емоция,

нито някаква детска игричка.

 

Провери се дали си дорасъл до

оня миг, в който сам ще се разпнеш

за ония, които са драскали

да те видят на кръста как гаснеш.

 

Не забравяй къде са крилете ти.

Поначало се раждат в душата.

Ти все пак си човек – некоректно е,

да се мислиш за роб на Земята.

 

Запомни, че вървиш по следите на

милиони възкръснали хора.

Че небето е втора действителност

на живота отдолу-нагоре.

 

Чак когато усетиш в сърцето си,

че не литнеш ли, то ще се пръсне,

ще постигнеш най-сетне заветното...

И от Земята ще се откъснеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно ме докосна! И вдъхнови! Прочетох и още: няма една излишна, фалшива, или непреживяна дума в стиховете. Това е поезия.
  • "Чак когато усетиш в сърцето си,
    че не литнеш ли, то ще се пръсне,
    ще постигнеш най-сетне заветното...
    И от Земята ще се откъснеш."
    Безценни са твоите уроци - тържество за душата на учениците ти...
    Поздравления!
  • Почти усетих, че ми пръскаш сърцето ... Страхотно! Поздрави!
  • Прекрасно! Поздравявам те!
  • Не забравяй къде са крилете ти.
    Поначало се раждат в душата.
    Ти все пак си човек – некоректно е,
    да се мислиш за роб на Земята.

    Радвам се, че Поезията ти я има. Благодаря за урока.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...