26.07.2015 г., 12:00 ч.

Урок по... пълзене 

  Поезия » Друга
503 0 1

Моята юначна дъщеря

гордо вирна своята главица,
после неуверено се спря
и ръце размаха като птица.

Вдигна дупе, а след туй краче,
вече чинеше се, че успява,
сякаш само мама да рече,
ще преплува океан от плява.

И гръбчето котешки изви,
и към мене поглед тя извърна.
Ала се балансът изкриви
като бръмбар тя се преобърна.

A от своя мъничък провал
силно се отчая, горко ревна.
Тъй човекът щом е неуспял,
все утеха му е най-потребна.

Тя сега се учи да пълзи
и разбирам колко ù е трудно.
С работа, усилия, сълзи
става във живота всяко чудо.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??