Урок по... пълзене
Моята юначна дъщеря
гордо вирна своята главица, после неуверено се спря и ръце размаха като птица.Вдигна дупе, а след туй краче, вече чинеше се, че успява, сякаш само мама да рече, ще преплува океан от плява.
И гръбчето котешки изви, и към мене поглед тя извърна. Ала се балансът изкриви като бръмбар тя се преобърна.
A от своя мъничък провал силно се отчая, горко ревна. Тъй човекът щом е неуспял, все утеха му е най-потребна.
Тя сега се учи да пълзи и разбирам колко ù е трудно. С работа, усилия, сълзи става във живота всяко чудо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
