Anita765 (Ани Монева)
296 11763
28.09.2017 г., 8:53 ч.

Урок за хитрушковци 

  Поезия » За деца
1120 4 9

Ванко днес му се играе,

за уроците си той нехае.

Имал няколко домашни…

Да си има! Няма страшно!

Анито му е съседка,

с бели панделки – кокетка.

Всички цифрички тя знае

и красиво буквите чертае.

Ванко има вече план,

купил е на Анито колан.

На вратата сам звъни

и измисля бързо хитрини.

Как боляла го ръката,

с нея как да пише, смята…

Страх го е, че утре в час

всички ще се смеят с глас,

че домашни Ванко няма,

а това беда е тъй голяма.

Анито нали е отзивчива,

без домашните не бива,

да се влезе сутрин в клас.

От коланчето в захлас

взема всичките тетрадки,

и написва ги за  кратко.

Ванко хуква през глава.

Гледа Ани – Ванко е това.

Уж така болеше го ръката,

а лъжата се оказа опашата.

И какво ли смята вече той –

с хитрост става се герой

 

Ето, за часа звънец е бил.

Ванко от игри се уморил,

а учителката пред дъската

строго си намества очилата

и задава първият въпрос –

„Накъде е тръгнал косът бос?”

Вдига Анито ръка, не трае

и посочва  – „ Отговора знае

Ванко, че е учил цяла нощ

и ще има отговор нелош,

който всички да научим.”

Ванко става, мънка, сучи,

отговор не му се получава

и разнася му се слава,

че е хитър уж за двама,

а е двойката му по-голяма.

 

Затова, дечица мили,

да хитрувате решили,

знайте всяка хитра сврака,

скача в трапа с двата крака.

 

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Хитрушковците сладкодумни са палавници умни" »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хитростта не е от вчера...
  • Двойките отминават, Анитата остават... Знае си Ванко работата
    Поздравче!
  • Маги, не ми беше толкова трудно, защото аз си имам прототип. От ранна детска възраст и до сега все някое Ани го отглежда - в детската градина му обуваше обувките, после Анитата му пишеха домашните, рисуваха рисунките, до ден днешен, все има някое грижовно и отзивчиво Ани. Обаче, вината била в мен, че съм го родила толкова хубав.
    То, като си помисля, в детската градина госпожата все казваше - "всички момченца около момиченцата, всики момиченца около твоя син".

    Благодаря на всички, че се спирате при мен! Благодаря от сърце!
  • Ани, като знам колко трудно се пише за деца, мило и драго ми беше да прочета... справила си се превъзходно, от това става малка детска книжка с красиви илюстрации ще бъде много интересна... поздравявам те...
  • Този раздел винаги си заслужава! Успяваш да си достъпна за децата, което е дарование!
  • Така е. Много е поучително, Ани!
  • Много поучително!
Предложения
: ??:??