Урок за хитрушковци
Ванко днес му се играе,
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка,
с бели панделки – кокетка.
Всички цифрички тя знае
и красиво буквите чертае.
Ванко има вече план,
купил е на Анито колан.
На вратата сам звъни
и измисля бързо хитрини.
Как боляла го ръката,
с нея как да пише, смята…
Страх го е, че утре в час
всички ще се смеят с глас,
че домашни Ванко няма,
а това беда е тъй голяма.
Анито нали е отзивчива,
без домашните не бива,
да се влезе сутрин в клас.
От коланчето в захлас
взема всичките тетрадки,
и написва ги за кратко.
Ванко хуква през глава.
Гледа Ани – Ванко е това.
Уж така болеше го ръката,
а лъжата се оказа опашата.
И какво ли смята вече той –
с хитрост става се герой
Ето, за часа звънец е бил.
Ванко от игри се уморил,
а учителката пред дъската
строго си намества очилата
и задава първият въпрос –
„Накъде е тръгнал косът бос?”
Вдига Анито ръка, не трае
и посочва – „ Отговора знае
Ванко, че е учил цяла нощ
и ще има отговор нелош,
който всички да научим.”
Ванко става, мънка, сучи,
отговор не му се получава
и разнася му се слава,
че е хитър уж за двама,
а е двойката му по-голяма.
Затова, дечица мили,
да хитрувате решили,
знайте всяка хитра сврака,
скача в трапа с двата крака.
© Ани Монева All rights reserved.
