14.01.2014 г., 23:07

Усещам, че си тук

826 0 11

Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.

И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.

Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен.
Сърцето ми е кръв. Теб не може вече да обича.

Прости ми за съня. Напразно те помолих да останеш.
Рисувам си деня. В Отеца съм. Просто другаде ме няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....