Усещам тръпките ти, пролет
Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят,
в огньове на лалета, в техни пъпки.
Магично възкресяваш този свят,
усещам най-копнежните ти тръпки.
Така те чаках, толкова мечтах
и ето те, тъй прелестна. Дошла.
Ех, моя пролет, сякаш онемях –
душата ми с разкош ти завладя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
