Усещане
Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите,
над мрачен свят и тръпнеща омара.
Ще върнат ли посоката в гърдите,
към пътя на спасение и вяра?
И ако звездите внезапно засветят
в трептяща светлина сред прах.
Ще се възроди ли в него пътят,
към милост, изкупление и страх?
Но ако мракът от корен се прогони,
и в клоните песен на утеха зазвучи.
Тогава - знам, тишината ще отрони,
на надеждата вълшебните лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
