Усещане
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан,
до който цял живот се мъча да плувам,
дето в него няма кристали и пръстени,
но, заспя ли, толкова цветен все го сънувам.
И не знам дали не си най-тихата гара,
по пейките скрила неказани думи
или прошумелият в мрака китарено
звън, който избира пътища стръмни.
И не знам дали не си моят страх...
Страх, с който в лятото се прощавам.
Не, не мисля за теб като грях.
Знам как в очите ти мълком оставам.
Чакам те... Навярно от път съм ранена.
Но, когато усетя твоите мъжки ръце,
всичко наоколо толкова жадно се сменя.
Несменено остава само твойто лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
