Anita765 (Ани Монева)
297 11768
29.08.2010 г., 19:48 ч.

Усещане 

  Поезия
1328 1 22

 

Чакаш ме... Както брегът чака морето –

търпеливост, която прилича на вричане.

Щом те видя така, нещо в сърцето

преобръща се и започва да бие поличбено.

 

И не знам дали не си оня пристан,

до който цял живот се мъча да плувам,

дето в него няма кристали и пръстени,

но, заспя ли, толкова цветен все го сънувам.

 

И не знам дали не си най-тихата гара,

по пейките скрила неказани думи

или прошумелият в мрака китарено

звън, който избира пътища стръмни.

 

И не знам дали не си моят страх...

Страх, с който в лятото се прощавам.

Не, не мисля за теб като грях.

Знам как в очите ти мълком оставам.

 

Чакам те... Навярно от път съм ранена.

Но, когато усетя твоите мъжки ръце,

всичко наоколо толкова жадно се сменя.

Несменено остава само твойто лице.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??