Усещане
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан,
до който цял живот се мъча да плувам,
дето в него няма кристали и пръстени,
но, заспя ли, толкова цветен все го сънувам.
И не знам дали не си най-тихата гара,
по пейките скрила неказани думи
или прошумелият в мрака китарено
звън, който избира пътища стръмни.
И не знам дали не си моят страх...
Страх, с който в лятото се прощавам.
Не, не мисля за теб като грях.
Знам как в очите ти мълком оставам.
Чакам те... Навярно от път съм ранена.
Но, когато усетя твоите мъжки ръце,
всичко наоколо толкова жадно се сменя.
Несменено остава само твойто лице.
© Ани Монева All rights reserved.
