Дъжд как заигра по дърветата,
за секунди измисли си танц,
на къдрици се лееше вятърът,
отразяваше мокрия гланц.
В небето смени се нюанса -
екранно-облачно поле,
дъгата помогна на шанса
за дъжд да се преоблече.
Топло покани го, звуци
на страстно танго се разляха.
Спектакъл изля се по улици,
колите жадни спряха.
Дъждът не виждаше сълзите,
той самият бе сълза....
Тангото разтрепери и душите,
видели своя танц в слепота...
© Ниела Вон Всички права запазени