16.06.2009 г., 2:06

Усещане за любов

1.3K 0 16

 

 

 

 

Ако в бяла случайност се срещнем

и не знаем защо сме се спрели,

нека в полет усетят душите ни

колко мъка с любов ще разсеят...

 

Ако в болка се крие жестокото,

дето само сърце го измерва,

дето просто е обич в несбъдната

тишина и е само надежда,

 

нека стъпим на слънцето в жълтото,

да погалим на вятъра клоните,

да целунем в живота изпитото

и да сгреем самотните спомени.

 

Чак тогава в дъха ни ще пари

всеки пулс от най-тихия трепет,

ще усетим, че дните са рани

и че този път пулсът е верен.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...