Jun 16, 2009, 2:06 AM

Усещане за любов

  Poetry » Love
1.3K 0 16

 

 

 

 

Ако в бяла случайност се срещнем

и не знаем защо сме се спрели,

нека в полет усетят душите ни

колко мъка с любов ще разсеят...

 

Ако в болка се крие жестокото,

дето само сърце го измерва,

дето просто е обич в несбъдната

тишина и е само надежда,

 

нека стъпим на слънцето в жълтото,

да погалим на вятъра клоните,

да целунем в живота изпитото

и да сгреем самотните спомени.

 

Чак тогава в дъха ни ще пари

всеки пулс от най-тихия трепет,

ще усетим, че дните са рани

и че този път пулсът е верен.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...