Усещане за Пролет...
Усещане за Пролет...
... и все по-властно Пролетта настъпва,
и всеки миг за себе си подсеща...
Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-
ухае на цветя... И още нещо...
Настъпва бурно и неотразимо,
и от Дъхът ѝ тръпнат сетивата,
и влюбваме се тъй необяснимо
от полъхът на всеки нежен Вятър!...
... но търсим Любовта зад хоризонта,
понякога в небето всред звездите,
а тя свенливо, тръпна ни напомня:
да гледаме жените си в очите...
От там наднича, вечната, оная
Любов, която нощем ни задъхва...
... Тя кон за път в зори ще оседлае,
а с вишните: да върже плод, разцъфва...
Коста Качев,
28.02.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
