Усещане за Пролет...

... и все по-властно Пролетта настъпва,

и всеки миг за себе си подсеща...

Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-

ухае на цветя... И още нещо...

Настъпва бурно и неотразимо,

и от Дъхът ѝ тръпнат сетивата,

и влюбваме се тъй необяснимо

от полъхът на всеки нежен Вятър!...

... но търсим Любовта зад хоризонта,

понякога в небето всред звездите,

а тя свенливо, тръпна ни напомня:

да гледаме жените си в очите...

От там наднича, вечната, оная

Любов, която нощем ни задъхва...

... Тя кон за път в зори ще оседлае,

а с вишните: да върже плод, разцъфва...

Коста Качев,

28.02.2014.