20.06.2011 г., 19:38

Усещане за стих

768 0 3

Усещам те като вълна,

която топло ме облива.

И в тази чудна красота

потъвам, а съм жива, жива.

 

Усещам те като небе,

което нежно ме целува.

Изчезват болки, страхове

и все доброто тържествува.

 

Усещам те като ветрец,

а аз като перце се рея.

Понесъл спомен на щурец,

а в мене всичко пее, пее.

 

Усещам те като сълза

и като дума непреглътната,

и като дупчици в стена,

като надежда непокътната.

 

Усещам те като любов,

която страстно ме желае

и в плен на този порив нов

искам да остана аз до края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ивон, благодаря!
    Галя, наистина е несравнимо, аз само се опитах, но определено няма как да се пресъздаде с думи... Благодаря!
    Ангел, благодаря! И аз го усетих "не на място" този последен ред, но не ми беше ясно на какво се дължи. Ще го редактирам.
  • И аз по същия начин те усещам!
    С изключение на последния ред - там малко се разминаваме. Бих го написал "ще си остана с теб до края!" Защото във всички останали редове ударението пада на втората сричка, а тук - в думичката "искам" - на първата. Повърти го малко този ред и измисли как да го направиш - защото стихотворението ти е много хубаво, не го оставяй с това несъвършенство.
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...