Усещам те като вълна,
която топло ме облива.
И в тази чудна красота
потъвам, а съм жива, жива.
Усещам те като небе,
което нежно ме целува.
Изчезват болки, страхове
и все доброто тържествува.
Усещам те като ветрец,
а аз като перце се рея.
Понесъл спомен на щурец,
а в мене всичко пее, пее.
Усещам те като сълза
и като дума непреглътната,
и като дупчици в стена,
като надежда непокътната.
Усещам те като любов,
която страстно ме желае
и в плен на този порив нов
искам да остана аз до края.
© Валентина Лозова Всички права запазени
Галя, наистина е несравнимо, аз само се опитах, но определено няма как да се пресъздаде с думи... Благодаря!
Ангел, благодаря! И аз го усетих "не на място" този последен ред, но не ми беше ясно на какво се дължи. Ще го редактирам.