Усещане за свобода
Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност
и вярваш повече на стъпките,
аз приземявам своите летежи
и пращам в облаците мъката.
А щом небето ми залипсва
ще гледам право във очите ти.
Ти би направила апокалипсис,
ако за миг се чувствам необичан.
И аз приветствам тази смелост!
Страхът убил е повече любови,
отколкото една боляща ревност,
която култивира роби.
Поглеждам аз към твоя лик
и се усмихвам на живота - празник.
Крещя с блажения си вик,
че изтъпих поредната му брадва.
Сега почувствах свободата си,
стократно във лъжа заключвана.
Напук на всички недостатъци,
ти с обич, цяла ми се случваш!
©тихопат.
Данаил Антонов
27.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
