Sep 1, 2023, 2:29 PM

Усещане за свобода

  Poetry » Love
1K 1 4

Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата. 
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност
и вярваш повече на стъпките, 
аз приземявам своите летежи 
и пращам в облаците мъката. 
А щом небето ми залипсва 
ще гледам право във очите ти. 
Ти би направила апокалипсис, 
ако за миг се чувствам необичан. 
И аз приветствам тази смелост! 
Страхът убил е повече любови, 
отколкото една боляща ревност, 
която култивира роби. 
Поглеждам аз към твоя лик 
и се усмихвам на живота - празник. 
Крещя с блажения си вик, 
че изтъпих поредната му брадва. 
Сега почувствах свободата си, 
стократно във лъжа заключвана. 
Напук на всички недостатъци, 
ти с обич, цяла ми се случваш! 
 
©тихопат. 
Данаил Антонов 
27.08.2023

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...