Sep 1, 2023, 2:29 PM

Усещане за свобода

  Poetry » Love
1K 1 4

Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата. 
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност
и вярваш повече на стъпките, 
аз приземявам своите летежи 
и пращам в облаците мъката. 
А щом небето ми залипсва 
ще гледам право във очите ти. 
Ти би направила апокалипсис, 
ако за миг се чувствам необичан. 
И аз приветствам тази смелост! 
Страхът убил е повече любови, 
отколкото една боляща ревност, 
която култивира роби. 
Поглеждам аз към твоя лик 
и се усмихвам на живота - празник. 
Крещя с блажения си вик, 
че изтъпих поредната му брадва. 
Сега почувствах свободата си, 
стократно във лъжа заключвана. 
Напук на всички недостатъци, 
ти с обич, цяла ми се случваш! 
 
©тихопат. 
Данаил Антонов 
27.08.2023

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...