Усещане за зима
Пътечка малка в старата гора,
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг,
оглеждайки се за прикрити знаци.
Смрачава се. И в сивия сумрак
си шепнат тихо горските елаци.
Снегът се сипе в гаснещия ден
и нейните коси обагря в бяло.
Блести ледът в изстиващия клен.
Пред него тя се спира. Огледало...
Стоя и гледам. Нейното дихание
държи ме в плен, не мога да отмина.
В очите и - полярното сияние...
Безмълвен ден в настъпващата зима.
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг,
оглеждайки се за прикрити знаци.
Смрачава се. И в сивия сумрак
си шепнат тихо горските елаци.
Снегът се сипе в гаснещия ден
и нейните коси обагря в бяло.
Блести ледът в изстиващия клен.
Пред него тя се спира. Огледало...
Стоя и гледам. Нейното дихание
държи ме в плен, не мога да отмина.
В очите и - полярното сияние...
Безмълвен ден в настъпващата зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
...
