valiordanov (Валентин Йорданов)
1801 1467
9.10.2007 г., 10:14 ч.

УСЕТ 

  Поезия
600 0 14
В мене пак завяха ветрове
и студ обви душата ми гореща.
Усещах се отхвърлено дете
и като църква без горящи свещи.

В ума ми се забиваха игли,
а дробовете стягаха въжета.
Усещах колко много ме боли...
Изглеждах здрав и силен общо взето.

И лутах се в посоките във мен
и сам не знаех вярната посока,
и мира нямах всяка нощ и ден,
от студ във мен болеше до жестокост...

Но явно този път е отреден
от Бог - по него някога да мина.
Не го търсете, той си е за мен.
Измерва се не с метри, а с години...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??