Oct 9, 2007, 10:14 AM

УСЕТ 

  Poetry
696 0 14
В мене пак завяха ветрове
и студ обви душата ми гореща.
Усещах се отхвърлено дете
и като църква без горящи свещи.
В ума ми се забиваха игли,
а дробовете стягаха въжета.
Усещах колко много ме боли...
Изглеждах здрав и силен общо взето.
И лутах се в посоките във мен
и сам не знаех вярната посока,
и мира нямах всяка нощ и ден,
от студ във мен болеше до жестокост... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??