valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Oct 9, 2007, 10:14 AM

УСЕТ 

  Poetry
647 0 14
В мене пак завяха ветрове
и студ обви душата ми гореща.
Усещах се отхвърлено дете
и като църква без горящи свещи.

В ума ми се забиваха игли,
а дробовете стягаха въжета.
Усещах колко много ме боли...
Изглеждах здрав и силен общо взето.

И лутах се в посоките във мен
и сам не знаех вярната посока,
и мира нямах всяка нощ и ден,
от студ във мен болеше до жестокост...

Но явно този път е отреден
от Бог - по него някога да мина.
Не го търсете, той си е за мен.
Измерва се не с метри, а с години...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??