Когато видиш някой да се рови във боклука,

става ли ти мъчно във душата?

Сърцето свива ли ти се от нечовешка болка?

Усети ли вкуса на самотата?

Разбра ли,  че е страшно да си сам сред свои,

да си орисан с безнадежност и тъга,

да нямаш изход, избор във средата своя,

да си обречен на презрение, нищета?

А ние всички сме доволни хора,

потънали в охолен егоизъм,

минаваме покрай клошаря предоволни

и парадираме със своя морализъм.

Минаваме и вместо да помогнем

въртим главите си на другата страна,

не можем егото си да надмогнем,

нехаеме за чуждата съдба.

Животът ще ни вкарва в ситуации,

в които да избираме доброто,

защото иначе ще си ядем шамари -

уроците ни за отказване от злото.