Усети ли вкуса на самотата?

Когато видиш някой да се рови във боклука,

става ли ти мъчно във душата?

Сърцето свива ли ти се от нечовешка болка?

Усети ли вкуса на самотата?

Разбра ли,  че е страшно да си сам сред свои,

да си орисан с безнадежност и тъга,

да нямаш изход, избор във средата своя,

да си обречен на презрение, нищета?

А ние всички сме доволни хора,

потънали в охолен егоизъм,

минаваме покрай клошаря предоволни

и парадираме със своя морализъм.

Минаваме и вместо да помогнем

въртим главите си на другата страна,

не можем егото си да надмогнем,

нехаеме за чуждата съдба.

Животът ще ни вкарва в ситуации,

в които да избираме доброто,

защото иначе ще си ядем шамари -

уроците ни за отказване от злото.