M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
16.12.2015 г., 9:44 ч.

Усмихваш се... 

  Поезия
841 1 7

От огъня на залеза ще се запаля,

ще пърха пламък по бледите ми устни,

усмихваш се, нарочно ли го правиш,

потъвам някъде в очите ти, загубвам се,

не съществувам, а ти ми позволяваш,

да се намеря отново, щом  ме целунеш.

 

Усмихваш се и залезът за миг изчезва,

като светкавица разцепва здрача,

от очите ти струи любов и ме размеква,

изцежда соковете ми живот и чака,

да се стопя, като перце, да олекна

на ръцете ти в кожата им гладка.

 

Усмихваш се, защо ли се усмихваш,

през миглите ти спускат се слънца

и хиляди надежди, за часове увисват,

вплитат се в сърцата ни, в кръвта,

сливат се душите ни в една и чезнат

през врати непреходни на вечността.

 

От огъня на залеза ще се запаля,

ще пърха пламък по бледите ми устни.

Усмихваш се…

Ах! Как обичам да се усмихваш!!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??