Усмихваш се...
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш,
да се намеря отново, щом ме целунеш.
Усмихваш се и залезът за миг изчезва,
като светкавица разцепва здрача,
от очите ти струи любов и ме размеква,
изцежда соковете ми живот и чака,
да се стопя, като перце, да олекна
на ръцете ти в кожата им гладка.
Усмихваш се, защо ли се усмихваш,
през миглите ти спускат се слънца
и хиляди надежди, за часове увисват,
вплитат се в сърцата ни, в кръвта,
сливат се душите ни в една и чезнат
през врати непреходни на вечността.
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни.
Усмихваш се…
Ах! Как обичам да се усмихваш!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
