Усмихваш се...
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш,
да се намеря отново, щом ме целунеш.
Усмихваш се и залезът за миг изчезва,
като светкавица разцепва здрача,
от очите ти струи любов и ме размеква,
изцежда соковете ми живот и чака,
да се стопя, като перце, да олекна
на ръцете ти в кожата им гладка.
Усмихваш се, защо ли се усмихваш,
през миглите ти спускат се слънца
и хиляди надежди, за часове увисват,
вплитат се в сърцата ни, в кръвта,
сливат се душите ни в една и чезнат
през врати непреходни на вечността.
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни.
Усмихваш се…
Ах! Как обичам да се усмихваш!!
© Миночка Митева All rights reserved.
