16 дек. 2015 г., 09:44
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш,
да се намеря отново, щом ме целунеш.
Усмихваш се и залезът за миг изчезва,
като светкавица разцепва здрача,
от очите ти струи любов и ме размеква,
изцежда соковете ми живот и чака,
да се стопя, като перце, да олекна
на ръцете ти в кожата им гладка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация