3.10.2020 г., 8:32 ч.

Усмивка 

  Поезия » Друга
256 4 6

Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче, 
което среща северния климат. 
В боклуците е свито на кравайче. 
Коричката оставя на врабците. 
Едното му око сълзи случано, 
а другото е тихичко присвито. 
Видяло е каквото не поиска, 
по-твърдо от тояга и подметка, 
то смига на дъгата и на риска,
цветът й да е плод на равносметка.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??