3.10.2020 г., 8:32 ч.

Усмивка 

  Поезия » Друга
379 4 6
Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче.
Коричката оставя на врабците.
Едното му око сълзи случано,
а другото е тихичко присвито.
Видяло е каквото не поиска,
по-твърдо от тояга и подметка,
то смига на дъгата и на риска,
цветът й да е плод на равносметка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??