10.05.2025 г., 23:47

Усмивка

300 1 1

Усмивка" 

 

I.

Усмивката ти — утро без дъжд,

гали ме тихо, дори и отдалеч.

Сърцето ми знае: когато си тук,

всяка болка става песен без реч. 

 

II.

Очите ти — пристан, в който съм жив,

и всяка твоя мисъл ме намира.

Любовта ни — шепот, нежен и див,

расте в мълчание, но не умира. 

 

III.

Светът е шумен, но с теб е стих,

усмивката ти — мой дом без стени.

Обичам те просто, без сложен ритъм,

в едно "ти" съм аз... и всички мечти.

автор Поля Божиновска 

10.05 2025г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Polly boginovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...