10.05.2025 г., 23:47

Усмивка

298 1 1

Усмивка" 

 

I.

Усмивката ти — утро без дъжд,

гали ме тихо, дори и отдалеч.

Сърцето ми знае: когато си тук,

всяка болка става песен без реч. 

 

II.

Очите ти — пристан, в който съм жив,

и всяка твоя мисъл ме намира.

Любовта ни — шепот, нежен и див,

расте в мълчание, но не умира. 

 

III.

Светът е шумен, но с теб е стих,

усмивката ти — мой дом без стени.

Обичам те просто, без сложен ритъм,

в едно "ти" съм аз... и всички мечти.

автор Поля Божиновска 

10.05 2025г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Polly boginovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....