Усмивка"
I.
Усмивката ти — утро без дъжд,
гали ме тихо, дори и отдалеч.
Сърцето ми знае: когато си тук,
всяка болка става песен без реч.
II.
Очите ти — пристан, в който съм жив,
и всяка твоя мисъл ме намира.
Любовта ни — шепот, нежен и див,
расте в мълчание, но не умира.
III.
Светът е шумен, но с теб е стих,
усмивката ти — мой дом без стени.
Обичам те просто, без сложен ритъм,
в едно "ти" съм аз... и всички мечти.
автор Поля Божиновска
10.05 2025г
© Polly boginovska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
