21.05.2010 г., 20:00

Усмивка

639 0 6

Тъмни облаци надвиснаха
над града оживен.
Силен дъжд започна да вали
в този топъл майски ден.

По улиците, бързо опустели,
разхожда се едно дете.
С чадър в ръка хората вървели
и чудели се на това момче.

Защо ли усмихвало се то?
На този дъжд като из ведро.
Всеки бързал да се скрие,
защото бързо земята ще покрие.

Светъл лъч прониза тъмнината
и освети цялото градче.
Каква ли сила притежава
едно усмихнато дете?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...