Тъмни облаци надвиснаха
над града оживен.
Силен дъжд започна да вали
в този топъл майски ден.
По улиците, бързо опустели,
разхожда се едно дете.
С чадър в ръка хората вървели
и чудели се на това момче.
Защо ли усмихвало се то?
На този дъжд като из ведро.
Всеки бързал да се скрие,
защото бързо земята ще покрие.
Светъл лъч прониза тъмнината
и освети цялото градче.
Каква ли сила притежава
едно усмихнато дете?
© Сашо All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
