Тъмни облаци надвиснаха
над града оживен.
Силен дъжд започна да вали
в този топъл майски ден.
По улиците, бързо опустели,
разхожда се едно дете.
С чадър в ръка хората вървели
и чудели се на това момче.
Защо ли усмихвало се то?
На този дъжд като из ведро.
Всеки бързал да се скрие,
защото бързо земята ще покрие.
Светъл лъч прониза тъмнината
и освети цялото градче.
Каква ли сила притежава
едно усмихнато дете?
© Сашо All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
