(... усмивка е любимата ми дреха)
(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха.
Когато в мен разбиват се скали
(аз обещах да съм непоклатима),
се моля на света да ми прости,
че силата е често непростима.
Смирението ражда мъдростта,
калява всяка мисъл неизбежна.
Напомня, че за мен е участта
да бъда раздавачът на надежда...
Да бъда вестоносец на мечти.
И даже в мигновената си слабост,
когато всяко вдишване тежи,
да мога да ти дам парченце радост.
Е, вече ме познаваш... Все така
усмивка е любимата ми дреха.
Събличам я, когато съм сама.
Копнея за любов, не за утеха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
