(... усмивка е любимата ми дреха)
(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха.
Когато в мен разбиват се скали
(аз обещах да съм непоклатима),
се моля на света да ми прости,
че силата е често непростима.
Смирението ражда мъдростта,
калява всяка мисъл неизбежна.
Напомня, че за мен е участта
да бъда раздавачът на надежда...
Да бъда вестоносец на мечти.
И даже в мигновената си слабост,
когато всяко вдишване тежи,
да мога да ти дам парченце радост.
Е, вече ме познаваш... Все така
усмивка е любимата ми дреха.
Събличам я, когато съм сама.
Копнея за любов, не за утеха...
© Ева Корназова All rights reserved.
