26.04.2014 г., 20:40

Усмивка и Сълза

884 0 2

       Приятелка си имам аз една,

Сълза нахална,

досадница голяма!

Аз гоня я,

а тя,

все по-голяма

и голяма става.


Усмивката

и тя,

приятелка е моя!

Но рядко се явява.

Тя скромна е

и едва, едва

на устните изгрява

Не смее!

на Сълзата се подчинява!

 

 Усмивчице добра,

ела!

Не ме оставяй пак сама

с господарката Сълза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...