Усмивка за левче
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат
върху масите с пълни блюда.
Няма отговор... Палечка тъжно полита
към съседните с бързи крачка.
Днес във парка е шумно. И жегата люта.
И добре, че чешмата тече.
А паважът - горещ... Две петички подути
литват с люлката в злото небе.
И животът я люшка. Наистина жалко!
Паркът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея. Той с другите малки
ближе лакомо бял сладолед.
Само Палечка скита от маса на маса:
"Ще си купиш ли нещо от мен?"
"Тука пише: "Обичам те!"" - с гневна гримаса
я пропъжда бездушният ден.
Ала тя, неразбрала, се шмугва в тълпата,
стиска картички с двете ръце.
Откупува за левче усмивка Съдбата
от най-тъжното детско лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
