Усмивка за левче
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат
върху масите с пълни блюда.
Няма отговор... Палечка тъжно полита
към съседните с бързи крачка.
Днес във парка е шумно. И жегата люта.
И добре, че чешмата тече.
А паважът - горещ... Две петички подути
литват с люлката в злото небе.
И животът я люшка. Наистина жалко!
Паркът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея. Той с другите малки
ближе лакомо бял сладолед.
Само Палечка скита от маса на маса:
"Ще си купиш ли нещо от мен?"
"Тука пише: "Обичам те!"" - с гневна гримаса
я пропъжда бездушният ден.
Ала тя, неразбрала, се шмугва в тълпата,
стиска картички с двете ръце.
Откупува за левче усмивка Съдбата
от най-тъжното детско лице.
© Нели Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!
-
Много хубаво стихотворение, звучи като приказка!
-
Прочетох този стих още онзи ден,на друго място,но как да го коментирам.Само това !!!
Не бива в очите на едно дете да има тъга!
Поздрав,Нели! -
Поздравления за стиха!
-
тъжно е, едно дете вместо да се радва на детството, да играе на воля, да има родителската закрила и уют, да бъде принудено на това...
Много ме развълнува!
Небето е за всички, както и земята! Нека всички деца да живеят щастливо под лъчите на слънцето, защото и то еднакво грее за всички! -
Неповторима,както винаги!
Поздравления за стиха,Нели! -
Такъв стих не се коментира...
А се аплодира!!!
Поздравления за проникновението, Нели. -
Поздрави, Нели!
Развълнува ме! -
!!!
-
А майката на тази Палечка къде е? Ще и вземе стотинките и ще си купи цигари. Или докато Палечка проси (или продава картички, цветя или каквото да е), майка й (и цялата и рода) ще ви преджобят. Това е бизнес, занаят...
Колкото до стиха- страхотен е и ме разнежи наистина. -
Тъжна е съдбата на тия деца... Колко въздействащо си я пресъздала, Нели! Поздравления
-
Тъжно, много тъжно за изгубеното детство!
-
Поздравления...Браво Нели !
-
Тази девойка е на пет. Едва ли разбира какво върши, Силве. Погледът й наистина е просто невинен. А фактът, че е сама сред толкова много хора - плаши...Даже с чисто майчински инстинкт я наблюдавах известно време, дали няма да се появи възрастен... Уви!
-
Съвсем наскоро, имах подобна среща. Изгубих момента, да я претворя в разказ, но образът остана... Невинност, хитрост, тъга, нескрита завист към връстниците, чиста радост, от заплатената двойно картичка, умислен поглед, след разговора ни...
Длъжници сме на тези деца...
Поздрав, Нели! -
Силве!Мишо! Плами! И аз благодаря !
-
!!!
-
Чудно е, Нели!
Поздравления! -
Нели!
Аплодисменти...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Паркът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея."