7.11.2022 г., 18:52 ч.  

Усмивка за поети 

  Поезия » Друга
639 5 2

Нощта се влачи мудно, по корем,
преяла е от всеки грях и грижа,
не ѝ е до заспиване съвсем,
дори и райски сън да ѝ харижат.

Тътрузи се по мокрия асфалт,
оглежда се унило в кална локва,
заплаче вятър в клоните от жал –
горката нощ изнервено подскоква.

Опитва плахо весел светофар
да я усмихне. И в зелено свети,
дори и отразена, но макар
усмивка е. За тъжните поети.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??